Ако няма какво да дадем на света,/ за какво сме родени?/ Ний не щем нито славата, ни участта/ на големите гении!/ Просто трябва/ да имаме нежността/ на оная незнайна женица,/ дето първа втъкала е прелестта/ на земята ни във шевица. Част от стихотворението „Размисъл“ Припомняме в деня, в който се навършват 90 години от рождението на неговия автор Владимир Башев. 

Не по-малко популярно е и друго негово стихотворение – „Рисунка“, което дуетът Мариана и Тодор Трайчеви през 1979 г. превръща в една от най-популярните песни за времето си: „Искам да те нарисувам/ не със молив, не със четка,/ с устни ще те нарисувам,/ с благодарните си устни,/ с десет пръстчета възторг“...

Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 г. в София. При раждането майка му го кръщава Валентин, но при църковния кръщелен обред кръстникът не харесва името и решава да го смени с Владимир, защото, ако един ден детето станело „голям човек“, чуждото име няма да му приляга. Поради това му дават двойното име Валентин-Владимир. Първото име остава само в кръщелното. Родителите му го наричат „Валенцето“, „Валето“, но синът им никога не се представя с първото, нито с двойното си име. 

Ранното му детство минава в Шумен, където баща му Дамян Башев е подпредседател на областния съд. През 1940 г. бащата е повишен в прокурор и му е предложено да избере между Габрово и Лом. Избира Лом – заради река Дунав. През 1946 г. семейството се мести в София. Там майка му работи като медицинска сестра в училищата „Иван Денкоглу“, „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“. 

ПЪРВИ СТЪПКИ В ПОЕЗИЯТА

Още в седми клас Владимир Башев участва в конкурс за написване на текст за марш на любознателните, песента с неговия текст е излъчвана по радио „София“. 

Като медицинска сестра, майка му е изпращана през лятото да обслужва пионерския лагер в Самоков и често взима сина си със себе си. В една от летните смени за музикален ръководител на дружинката „Любчо Баръмов“ е изпратена студентката Лиляна Манкова, литературен критик, заедно с Башев написват хорова песен. озаглавена „Камбанен звън“ – Владимир е автор на текста, Лиляна Манкова – на мелодията. 

През 1950 г., докато е в пионерския лагер в Самоков, Владимир Башев написва стихотворението „Мир ще бъде“, публикувано във в. „Самоковска трибуна“. През същата година във в. „Септемврийче“ излиза и стихотворението му „Нощен поход“ .

След като завършва с пълно отличие основното си образование, той се записва в Шеста мъжка гимназия „Ернст Телман“. Докато е в гимназията, в. „Българо-съветска дружба“ обявява конкурс за стихотворение и Владимир печели втора награда. Публикува през 1951 г. докато е още ученик в гимназията дописка за в. „Народна младеж“, озаглавена „Волейболна среща“. 

ПЪРВИ СТЪПКИ СРЕД ГОЛЕМИТЕ 

Башев е приет за член на младежкия литературен кръжок с ръководител Давид Овадия, а по-късно – при Добри Жотев, когото младият поет счита за свой първоучител. 

През 1952 г. става член на Кабинета на младия писател, където младите могат да общуват с изявени поети, критици и прозаици, сред които Христо Радевски, Орлин Василев, Павел Вежинов, Веселин Андреев. 

През 1953 г. младият поет завършва средното си образование, отново с пълно отличие, и е приет българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). През първата си година в университета публикува във в. „Народна младеж“ стихотворението „Стопанин“ (1954). А през 1957 г. издава първата си стихосбирка „Тревожни антени“. 

„Още тогава прояви не само интелект, но и умение да уважава другите и да съгласува усилията им. И до края на живота си съхрани прочутата си толерантност. Той бе човек на помирението, разбирателството и сътрудничеството. В споменатата първа гимназиална година, само веднъж видях у него една тетрадка, в която пишеше стихове. Въпреки че десетки пъти сме говорили за литература, която изучавахме при рядко колоритния учител Спас Спасов, ревниво криеше своите опити. По-късно, в студентските години и при самото завършване на университета, той се яви с първата си стихосбирка – „Тревожни антени“ (1957), която издаваше неговия приятен поетичен почерк“, разказва Михаил Василев, съученик на Владимир Башев.

ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ...

От 1957 до 1958 г. Владимир Башев работи в редакцията на вестник „Народна младеж“, от 1958 до 1963 г. – във вестник „Работническо дело“. През 1963 г. той е първи главен редактор и един от основателите на вестник „Пулс“ и заместник-главен редактор на вестник „Литературен фронт“ в периода 1964-1967 г.

Автор е на текстове за песни, както и други произведения в различни жанрове като либрета за оперети, написани в съавторство с Панчо Панчев, които не са публикувани в отделни издания. 

Във в. „Работническо дело“ Владимир Башев работи заедно с Панчо Панчев, прекарват заедно всяко свободно време извън редакцията. Двамата журналисти, по предложение на съученик на Башев, написват либрето на „Славея на Орхидея“ по музика на Виктор Райчев. През 1960 г. вече я играят в оперетния театър „Стефан Македонски“. Благодарение на тази дружба се ражда либретото на операта „Антигона 43“ по музика на Любомир Пипков. 

В последните години от живота си Владимир Башев се движи сред представители от българските културни, среди които Любомир Кабакчиев, Апостол Карамитев, Любомир Пипков, Катя Зехирева, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Васил Стойчев, Константин Коцев, Сава Хашъмов, Енчо Пиронков. 

Поетът Башев е известен още като ценител на изобразителното изкуство. Дори участва в подготовката на една от изложбите на Енчо Пиронков в София. По идея на Башев е организиран рецитал по стихове на млади поети при откриването на експозицията. 

През 1967 г. е избран за вицепрезидент на Клуба на младата българо-съветска творческа интелигенция.

Владимир Башев е автор на седем стихосбирки – „Тревожни антени (1957), „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Желязно време“ (1962), „Нецелунати момичета“ (1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1966), „Ателие“ (1967). Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство – избрани стихове на Костас Варналис (1966). Пише текстове за песни и либрета, публицистични статии, есета, очерци. Автор е на сценарии за документалния филм „Продължаваща поема“ (1965) и телевизионния филм „Урок по география“ (1967). 

Владимир Башев загива на 19 ноември 1967 г. при автомобилна катастрофа. През декември 1967 г. посмъртно е издадена последната му стихосбирка „Ателие“, а през 1969 г. посмъртно му е присъдена „Димитровска награда“. 

ПРИЗНАНИЕ

В Борисовата градина през 1985 г. е открит бюст-паметник на поета Владимир Башев. Автор на скулптурата е Мара Георгиева. 

Две години след смъртта му е учредена националната литературна награда на неговото име от в. „Пулс“. Връчването на наградата спира през 1988 г. и е възобновено през 1997 г. от съпругата на Владимир Башев – проф. Вера Ганчева, и почитатели и приятели на поета, със съдействието на Националния литературен музей и Съюза на българските писатели.

През 2015 г. е бъде представена книгата с интимна лирика на Владимир Башев – „Искам да те нарисувам…", в която са включени най-хубавите му любовни стихове. Творби на поета рецитира артистът от Младежкия театър – Светослав Добрев, а маестро Валентин Стамов изпълнява композиции на пиано.